подочула

Речник на българския език

1. подочула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подочула е производна форма на подочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. подочула — мин. деят. св. прич. ж. р.

подочула е производна форма на подочуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).