подочул

Речник на българския език

1. подочул — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подочул е производна форма на подочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подочул — мин. деят. св. прич. м. р.

подочул е производна форма на подочуя (мин. деят. св. прич. м. р.).