подочу

Речник на българския език

1. подочу — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

подочу е производна форма на подочуя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. подочу — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

подочу е производна форма на подочуя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).