подосетил

Речник на българския език

1. подосетил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подосетил е производна форма на подосетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подосетил — мин. деят. св. прич. м. р.

подосетил е производна форма на подосетя (мин. деят. св. прич. м. р.).