подокарвало

Речник на българския език

1. подокарвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подокарвало е производна форма на подокарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подокарвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подокарвало е производна форма на подокарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. подокарвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

подокарвало е производна форма на подокарвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. подокарвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подокарвало е производна форма на подокарвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).