подокарахте

Речник на българския език

1. подокарахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

подокарахте е производна форма на подокарам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. подокарахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

подокарахте е производна форма на подокарам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).