подокарало

Речник на българския език

1. подокарало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подокарало е производна форма на подокарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подокарало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подокарало е производна форма на подокарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. подокарало — мин. деят. св. прич. ср. р.

подокарало е производна форма на подокарам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. подокарало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подокарало е производна форма на подокарам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).