подокарала

Речник на българския език

1. подокарала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подокарала е производна форма на подокарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. подокарала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подокарала е производна форма на подокарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. подокарала — мин. деят. св. прич. ж. р.

подокарала е производна форма на подокарам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. подокарала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

подокарала е производна форма на подокарам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).