подоил е

Речник на българския език

1. подоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подоил е е производна форма на подоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подоил е е производна форма на подоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).