подоили

Речник на българския език

1. подоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

подоили е производна форма на подоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. подоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

подоили е производна форма на подоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).