подозирал е

Речник на българския език

1. подозирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подозирал е е производна форма на подозирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подозирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подозирал е е производна форма на подозирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. подозирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подозирал е е производна форма на подозирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).