подновило

Речник на българския език

1. подновило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подновило е производна форма на подновя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подновило — мин. деят. св. прич. ср. р.

подновило е производна форма на подновя (мин. деят. св. прич. ср. р.).