подновил

Речник на българския език

1. подновил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подновил е производна форма на подновя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подновил — мин. деят. св. прич. м. р.

подновил е производна форма на подновя (мин. деят. св. прич. м. р.).