подмитаха

Речник на българския език

1. подмитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

подмитаха е производна форма на подмитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. подмитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

подмитаха е производна форма на подмитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).