подмила

Речник на българския език

1. подмила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подмила е производна форма на подмия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. подмила — мин. деят. св. прич. ж. р.

подмила е производна форма на подмия (мин. деят. св. прич. ж. р.).