подлютяло е

Речник на българския език

1. подлютяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлютяло е е производна форма на подлютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).