подлютявал си

Речник на българския език

1. подлютявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подлютявал си е производна форма на подлютявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. подлютявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подлютявал си е производна форма на подлютявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. подлютявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подлютявал си е производна форма на подлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).