подлютявало съм

Речник на българския език

1. подлютявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

подлютявало съм е производна форма на подлютявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. подлютявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

подлютявало съм е производна форма на подлютявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. подлютявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

подлютявало съм е производна форма на подлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).