подлютявало си

Речник на българския език

1. подлютявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

подлютявало си е производна форма на подлютявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. подлютявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

подлютявало си е производна форма на подлютявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. подлютявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

подлютявало си е производна форма на подлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).