подлютил съм

Речник на българския език

1. подлютил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

подлютил съм е производна форма на подлютя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. подлютил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

подлютил съм е производна форма на подлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).