подлютил си

Речник на българския език

1. подлютил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подлютил си е производна форма на подлютя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. подлютил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подлютил си е производна форма на подлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).