подлютил е

Речник на българския език

1. подлютил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подлютил е е производна форма на подлютя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подлютил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подлютил е е производна форма на подлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).