подлютило съм

Речник на българския език

1. подлютило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

подлютило съм е производна форма на подлютя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. подлютило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

подлютило съм е производна форма на подлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).