подлютило е

Речник на българския език

1. подлютило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлютило е е производна форма на подлютя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подлютило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлютило е е производна форма на подлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).