подлютила съм

Речник на българския език

1. подлютила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

подлютила съм е производна форма на подлютя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. подлютила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

подлютила съм е производна форма на подлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).