подлютели

Речник на българския език

1. подлютели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

подлютели е производна форма на подлютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. подлютели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

подлютели е производна форма на подлютя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).