подлютвал съм

Речник на българския език

1. подлютвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

подлютвал съм е производна форма на подлютвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. подлютвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

подлютвал съм е производна форма на подлютвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. подлютвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

подлютвал съм е производна форма на подлютвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).