подлютвала

Речник на българския език

1. подлютвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подлютвала е производна форма на подлютвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. подлютвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подлютвала е производна форма на подлютвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. подлютвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

подлютвала е производна форма на подлютвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. подлютвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

подлютвала е производна форма на подлютвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).