подлютвал

Речник на българския език

1. подлютвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подлютвал е производна форма на подлютвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подлютвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подлютвал е производна форма на подлютвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. подлютвал — мин. деят. св. прич. м. р.

подлютвал е производна форма на подлютвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. подлютвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

подлютвал е производна форма на подлютвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).