подлучил съм

Речник на българския език

1. подлучил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

подлучил съм е производна форма на подлуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. подлучил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

подлучил съм е производна форма на подлуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).