подлучил

Речник на българския език

1. подлучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подлучил е производна форма на подлуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подлучил — мин. деят. св. прич. м. р.

подлучил е производна форма на подлуча (мин. деят. св. прич. м. р.).