подлучи

Речник на българския език

1. подлучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

подлучи е производна форма на подлуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. подлучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

подлучи е производна форма на подлуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. подлучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

подлучи е производна форма на подлуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. подлучи — повелително наклонение, ед. ч.

подлучи е производна форма на подлуча (повелително наклонение, ед. ч.).