подлучело

Речник на българския език

1. подлучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлучело е производна форма на подлуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подлучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подлучело е производна форма на подлуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).