подлучела

Речник на българския език

1. подлучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подлучела е производна форма на подлуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. подлучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

подлучела е производна форма на подлуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).