подлучвал съм

Речник на българския език

1. подлучвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

подлучвал съм е производна форма на подлучвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. подлучвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

подлучвал съм е производна форма на подлучвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. подлучвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

подлучвал съм е производна форма на подлучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).