подлучвал си

Речник на българския език

1. подлучвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подлучвал си е производна форма на подлучвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. подлучвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подлучвал си е производна форма на подлучвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. подлучвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подлучвал си е производна форма на подлучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).