подлучвало е

Речник на българския език

1. подлучвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлучвало е е производна форма на подлучвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подлучвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлучвало е е производна форма на подлучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. подлучвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлучвало е е производна форма на подлучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).