подлучвала

Речник на българския език

1. подлучвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подлучвала е производна форма на подлучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. подлучвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подлучвала е производна форма на подлучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. подлучвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

подлучвала е производна форма на подлучвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. подлучвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

подлучвала е производна форма на подлучвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).