подлучвал

Речник на българския език

1. подлучвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подлучвал е производна форма на подлучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подлучвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подлучвал е производна форма на подлучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. подлучвал — мин. деят. св. прич. м. р.

подлучвал е производна форма на подлучвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. подлучвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

подлучвал е производна форма на подлучвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).