подлучва

Речник на българския език

1. подлучва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

подлучва е производна форма на подлучвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. подлучва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

подлучва е производна форма на подлучвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. подлучва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

подлучва е производна форма на подлучвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).