подлудяло

Речник на българския език

1. подлудяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлудяло е производна форма на подлудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подлудяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подлудяло е производна форма на подлудя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. подлудяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлудяло е производна форма на подлудея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. подлудяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

подлудяло е производна форма на подлудея (мин. деят. св. прич. ср. р.).