подлудило е

Речник на българския език

1. подлудило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлудило е е производна форма на подлудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подлудило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлудило е е производна форма на подлудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).