подлудило

Речник на българския език

1. подлудило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлудило е производна форма на подлудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подлудило — мин. деят. св. прич. ср. р.

подлудило е производна форма на подлудя (мин. деят. св. прич. ср. р.).