подлудила

Речник на българския език

1. подлудила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подлудила е производна форма на подлудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. подлудила — мин. деят. св. прич. ж. р.

подлудила е производна форма на подлудя (мин. деят. св. прич. ж. р.).