подложил

Речник на българския език

1. подложил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подложил е производна форма на подложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подложил — мин. деят. св. прич. м. р.

подложил е производна форма на подложа (мин. деят. св. прич. м. р.).