подлепяло

Речник на българския език

1. подлепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлепяло е производна форма на подлепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подлепяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлепяло е производна форма на подлепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. подлепяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

подлепяло е производна форма на подлепям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. подлепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подлепяло е производна форма на подлепям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. подлепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлепяло е производна форма на подлепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. подлепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подлепяло е производна форма на подлепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).