подлепил

Речник на българския език

1. подлепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подлепил е производна форма на подлепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подлепил — мин. деят. св. прич. м. р.

подлепил е производна форма на подлепя (мин. деят. св. прич. м. р.).