подкупило

Речник на българския език

1. подкупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подкупило е производна форма на подкупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подкупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

подкупило е производна форма на подкупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).