подкупил

Речник на българския език

1. подкупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подкупил е производна форма на подкупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подкупил — мин. деят. св. прич. м. р.

подкупил е производна форма на подкупя (мин. деят. св. прич. м. р.).