подкупел

Речник на българския език

1. подкупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подкупел е производна форма на подкупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подкупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

подкупел е производна форма на подкупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).